Зима жестока, ужасна, дълга, коварна!
Навън студ, виелица, сняг и лед!
Обстановка, тежка, опасна- тротоарна,
трепериш кат’ заек и колко си блед!
Излязох по тъмно до магазина,
нещо да купя на бързичко аз.
На връщане паднах, устата ми зина,
подхлъзнах се в миг, а бях тъй корназ!
Главата ми- горката, така се удари,
почувствах , че сякаш ме удрят със чук!
И сякаш видях да идват гробари,
„ Загинах нелепо, като хайдук!”
Приятели, мили! Щях да се пребия!
Да, но имал съм череп като челик!
Не успях гвоздей в ковчега си да забия!
Измамих смъртта, като католик!
Някой ще каже: „ Един драскач по- малко!”,
„ Да си внимавал, като ходиш на вън”!
Приятел ще заплаче, ще подсмърча- жалко!
„ Сбогом! Спи поете, вечният си сън!”
Ах, колко е хубав живота! Дори и труден!
И борим се да живеем : година, месец и ден!
Когато нещастие стане, във миг си загубен,
а може и от съдбата да си пощаден!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me