Ще те видя, само миг

и ето те любима моя.

Земя българска, земя южна,

появи се там на хоризонта.

Ще те видя, само миг,

аз нощем все те теб сънувам.

И гората с дъх на бор

и птичи хор на чуден славей.

Ще те видя, само миг

спомени отново ще нахлуят.

От детството,  когато те открих,

пътувайки и влюбих се в теб.

Ще те видя, само миг

и ето те любима моя.

Лица познати, родна кръв

и плача тихо в прегръдката твоя.

17.11.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ