(СТРУВА СИ!)
Много сълзи
по пътя пролях…
Много време
като вода от мен изтече…
Но не съжалявам,
че по пътя не спрях…
„Стария” –ХХ-ти век
е спомен вече,
оставил в душата ми ек…
а аз дочаках зората на
„Новия” – ХХІ-ви век,
в който не виждам само
„бели зеници”…,
и имам стабилното рамо
на не един достоен човек!
Аз съм щастливка,
че можах и дочаках своя
– „Новия” век, с поредния ек,
като бял и доволен човек!