\"Цялата страна като дъга е.
Всеки цвят крещи да е начело.\"
Валентин Йорданов („Свято\" дело\")
Не могат днес като дъгата
политическите цветове
с хармония да украсят страната -
за тях тя e земя, а не небе...!
И всеки цвят от политиката
с лъжи все обещава ни небе...
Но щом спечели пак разчита на интригата!
... Родината делят си „на парче\"...
И днес брегът на нашето море
на „мой\" и „твой\" парцел е разделен...
Във всеки кът от планина, скала, поле
сме все „на гости\" - не във дом рожден...
И днес боли, че обичта на Вазов
и хиляди, живели преди нас
е заменена с тлееща омраза -
и думичката „моя\" днес е власт!
С разкъсана до болка вяра, чест,
Родино, моля те за прошка аз,
че „моя\" трудно те наричам днес...!
Дали ще бъдеш „наша\" за децата ни... след нас?!
юни, 2009 г.