Разплакано си тръгна мойто внуче.
Тръгна си разплакана Кристина
за дядо, дето стихове я учи,
за баба, що я с приказки приспива.

Усмивката сълза на бузката смени,
и устната сърдито се намръщи,
и тъжни са сега зелените очи -
разплакана си тръгна от дядовата къща.

Но, знам, ще се усмихне пак Кристина,
ще се завърне звънкият и смях
и слънцето сълзата ще отмие,
и с радост ще се върне пак при нас.

И по тревите радостно ще тича,
и ще нагазва в бистрите води,
и от очите детски щастие ще блика,
ще има във очите сал от щастие сълзи.

17.02.2010 г.