StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,600
   Точки: 2,662,443
   Съобщения: 155,554
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Райно, Княгиньо Българска!

Райно, Княгиньо Българска!

В ръцете ти, Райно, везали

Знамето свято, бунтовно,

в тях ли се Райне пръкнаха

тия душици мръснишки,

дето ти рано затриха

четири сина – соколи

и челядта им голяма?

Гледани в мъка вдовишка,

в студ, гладория и нямане,

ала за чудо и приказ

юнаци, Райне станали -

все офицери достойни;

за тая земя Българска

в люта бран кърви проляли,

майка си не посрамили,

майка си – Райна Княгиня!

 

Милостив Господ към тебе -

да си те рано прибере,

в земята, Райне – черната,

да им не видиш мъките

 и не изстрадаш болката!

Затуй, че пагон са носили

и в двете войни, майчице –

Балканската и Световната ,

и гърди мъжки окичили

с кръстове славни за храброст,

черна ги Съдба сполетя –

да гният, Райне в зандани,

в зандани и концлагери,

в едно с челядта си - свидната:

пребити и унижавани,

без съд и присъда разстреляни,

и да изчезнат безследно

в гробове – до днес незнайни!

Каква орисия, Райне ле!

Що за народ сме – не зная!

Умът ми не го побира –

наместо да се поклоним

на тебе, на Княгинята

затуй, че си знаме развяла,

 на бял кон – мома качена

редом до Георги Бенковски

и Хвърковата дружина -

да те одумва и хули

цялото Панагюрище

и ти излезе името

на лека фуста – никаква?

На тебе, Райно, Светице,

дето за наш'та Свобода

през Фелибе, към тъмница

боса вървяла си, дрипава,

с вързани ръце извити,

с камъни ядно замеряна

и грозни думи, отровни!

И пак си всичко простила -

душа под ключ сложила!

В Русия си се изучила

 път на живота да даваш,

че да проплакват в ръцете ти

новите чада български!

Райно, Княгиньо Пресветла,

това ли, Райне, заслужи –

да ходиш луда, безумна,

болна и бедна, бездомна…

И да угасне свещицата

на живота ти мъченически

с кален ботуш премазана?

Ала искрица спасила се –

в твоя внук, Райне и в спомена

за Княгинята Българска,

Знаме априлско везала

в робските нощи потайни,

Знамето с думи заветни

”Свобода или смърт”, Княгиньо!

Райно, Светице Българска,

онези дребни душици,

 дето ти род погубиха

те не са, Райно, Родина!

И днес ги има – хиляди!

Алчни и жадни, крадливи,

мислят се богопомазани;

грабят и трупат, убиват,

змиите пускат от пазвите,

сеят трънаци в нивата –

нивата, Райне, Народна –

та да изчезне житото –

осилесто и безродно

и да се свърши семето,

чистото семе Българско,

хилядолетия пазено!

Време е, Райне, за Знамето,

твоето знаме везано:

в сърцата да го понесем,

с душите да го издигнем,

та да осъмне свободна

святата наша България!

06.07.2011г.,Ямбол


 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2011-07-06
прочитания: 313
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход