Страната за която плаках, днес мълчешком оплаквам,
                    завърнах се, старах се, ала днес не знам
                    да бягам ли, да коленича ли, или пък да потъна
                    от отвращение, от мъка и от срам.
                    Българио, прости на българчето скромно,
                    че дръзнало да има чест, достойнство, съвест и очи,
                    за опита да заживее, честно и щастливо
                    на майчина земя...и после пак ме изгони.
                    Аз тук Родино, осъзнах не мога да вирея
                    не е за всекиму да подминава, или да търпи,
                    да гледа безпристрастно и приема,
                    интриги, празни обещания, заплахи и лъжи. 
                    Далеч когато съм, не могат дребни жалки люде,
                    да покварят законното ми право с някакви пари,
                    да ме изнудват да приемам безпристрастно,
                    безсрамната им роля, но пък ми тежи,
                    че виждам милиони как очакват без и да помислят,
                    кой малка службица, кой непонятен славен ореол,
                    как брата срещу брат, род срещу род отива,
                    подмолно, подло,  пълзешком за нечий стол.    
                    Ти, ако не простиш, то аз ще ти простя Родино,
                    молитва ще напиша, отново ще се моля отстрани,
                    за правдата, за любовта човекешка към човека,
                    за моята България, дай боже на народа да се вразуми!