Продавачът на обувки,
носещ скъсан панталон,
пак мечтае без закуска
да си купи нов балтон.

Има в джоба си два лева
за кафе и за билет
и надежда, че ще взема
някой ден пари безчет.

Но животът си минава,
вече гони петдесет,
без да идва пуста слава
и сънят му да е в ред.

Продавачи на обувки
сме и ние, господа,
дето все сме с празни бузки,
а не вдигаме глава.