StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,168
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,127
   Точки: 2,670,244
   Съобщения: 184,819
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,723

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приютът

Каква е тази улица без име
с протрит, напукан, сринат калдъръм?
По шипове, ръждясвали с години,
сълзите си процежда кисел трън.

И тихо е като в килер за луди.
Зловещо е – като в кафез за смъртник.
Задавя прах и прашното те души.
Стърчат, навъсени и непристъпни,

смълчани, корозирали от горест,
решетки до изронени мазилки.
А струва ти се, че било е скоро
и с някого са дишали стените.

Защото плач ли там дочух веднъж,
или дъждът замислен проговори,
тропосвах дълго с ириси надлъж
пустеещите люлчици на двора.

И сякаш на щурче очите зърнах
страхливо зад плета да ме следят.
За кратък миг! Когато се обърнах
недружелюбен срещна ме зидът.

Деца ли са играли тук? Не вярвах.
Пустееха гнезда, крила на птици
прекършени и дрипави висяха
като поличби върху прашни жици.

Тук спря ли Господ да поседне,
в прозорците немити да надникне,
когато с вопъл някой за последно
незнайната си майка бе повикал,

и всуе нечии надежди  тляха,
във гласчетата до шепот стихваха...
... и първо като трънчета валяха...
... после като кръстове поникваха...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2012-02-11
прочитания: 207
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход