Последно сбогом с теб, един фалшив герой.

До вчера като бог, а днес смирен лежиш в пръстта.

Това е всичко. Само няколко момци от антуража твой

напомнят за поредната несбъдната мечта.

Повярва, че превърнал си се вече в господар.

Повярва, че ще можеш да избелиш и душата си дори.

Пишман певци възпяваха мъжете в черно с жар

и вярваше им, че любов купува се с пари.

Сега нагарчащата истина дали разбра.

Отиваш си отритнат, нищо, че си бил богат.

Момичета не страдат и не дават пукната пара

за твоя уж красив, но вече мъртъв свят.

Върху букета ти от мрамор няма да пролеем даже две сълзи.

Последно сбогом и забравихме, че вчера беше жив.

Остана долу сам, в разкоша само на ковчега от брези.

И няма кой да се помоли бог да бъде милостив.

Покой от клетвите на майките намери най – подир.

Дано приживе вярвал си, че няма ад

където да гориш наместо да почиваш в мир.

Последно сбогом за един приживе прокълнат.