Всеки ден природата плаче
и рони тъжни, горчиви сълзи,
оплаква човешката алчност
и оскотелите човешки души.

Тъжно плаче от нашето безумие,
от хорската ненавист и омраза,
човешкото високомерно скудоумие
и душите, разядени от проказа.

И Земята в ужас се разтресе -
раздърпана, издълбана, разнебитена,
безброй човешки удари понесе,
тресе се, в ъгъла от нас натикана.

Тресе ни, дано се осъзнаем,
да спрем да мислим колко сме велики,
тресе ни, пък дано да се разкаем,
да разберем, че сме жалки прашинки.

Толкова нищожни сме, че ако Тя поиска,
ще ни смачка като вредни паразити,
за миг ще срине всичко, океани ще разплиска,
и ако някой оцелее, ще се озове сред нищото.