Привикнали с клетката, здраво скроена,
душите ни тлеят, без ропот и стон,
а клика пазачи, от съвест лишена,
нахално твърди, че ни дава подслон!

Без думи ни казват: „Склонете главата,
дори да ви вземем последната чест,
че в нас са торбата с храна и водата
и ние раздаваме порции днес!”

Малцина разбират, че тази решетка
е просто добре боядисан картон,
но в страх не докосваме крехката плетка   ̶
не рита ръжена умрелият кон!

Лъжата, че трудно е бягството рухва,
в затвора сме още, защото стоим!
Свободният Вятър в кафез не подухва
и няма да духне, дорде се боим!