Нарамил кръста си на рамо
при теб ще дойда утре,мамо!
Ще дойда горе в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни
и всеки търси сметки лични.
Че тука в къщата ми земна
не мога вече и да дремна.
Нещата не са както бяха.
Сърцата вчера не боляха...
А днеска всичко е обратно,
а злото ни е многократно.
Заключвам къщата омразна,
с душата куцаща и празна,
ще тръгна утре за нагоре...
А ти ме чакай...Чакай горе!
Не ща сърцето ми да страда
досущ във центъра на ада.

С търпение се запасявам...
При мама пак да се спасявам.