Когато загубиш и чест, и осанка,
какво ти в живота остава?
Не искаш да бъдеш ти, бледата сянка
на минала гордост и слава.
\"Приятелства\" губиш, надежди умират
и бавно в краката им падаш...
И всичките \"близки\" с крака те подритват.
Самичък в живота оставаш.
И равносметка, жестока си правиш,
че никой не те е обичал...
И бързо преставаш на глас да мечтаеш -
горчивия плод си опитал.
До край се раздаваш,те всичко ти вземат
и шепите празни остават.
Кога се подхлъзнеш се дръж, да не паднеш!
На помощ недей се надява.
И гръб ти обръщат \"приятели верни\",
и бързо за тебе забравят.
Когато си паднал, недей се предава
стани, докажи се тогава!
И нека да видят \"човека отритнат\",
загубил и чест, и прослава...
Как може безспирно, до край да се бори,
че шанс за живот заслужава.
И нека да знаят, че сам като станеш,
победата двойно се плаща.
Човеко бори се, човек да останеш,
със злото недей се захваща!
Че слава и гордост, и минали грешки,
и всичко след нас си отива,
но пламъка нашия, чисто човешки
да губим в живота не бива!