Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест...
Поспри, дочуй кресченда съдбовни
на дните - отдавна те пращат ти вест.
Поспри се, послушай прибоя среднощен:
морето припява копнежна соната,
клокочи, разлива вълните си мощни,
приспива - с мистична цигулка Амати.
Поспри, занемей пред Природата вечна!
Земята ще смели човешката съдба -
дребнава прашинка, клетка сърдечна
в гигантската ѝ космична душа.