Последният добър човек

(Думите преди да отлети за по-приветливи страни)

Усърдно нивата си изора.

Пося, ожъна и в хамбар събра.

А после някой го обра.

Запали свещ, помоли се за прошка.

Развъди стадо, удвои.

Дойдоха хора.

‘Това е нашето стадо!”

Запали свещ. “Прости им Боже”

Започна къщи да строи.

Заплата цяло лято не получи.

Попита той за своите пари.

Изритаха го като мръсно куче.

Запали свещ.”Къде си Боже?’

Завърши, стана специалист.

Изобретение направи.

Съавтор, някой се написа

и тайничко продаде го в чужбина.

На него лъскава значка и

шарена голяма грамота.

Запали свещ. “Това е моята съдба.

Добър да бъда. Решил е Той така!”

От мен да взема, на тях да дава.

Навярно те са “по-заслужили” това?!”

Прости ми Боже, че не казах:

“Амин” в надгробните слова.