Сеньор мил поете,
простете,
поспрете!
Гледам \"шедьовъра\" нов.
Сред \"дъги\" и \"луни\"
изрисувахте цвете
и от него родихте любов!
И сетне измихте ръцете
и двете
и решихте \"Стихът е готов\".
Чета го... със мисъл
и търся аз смисъл
и си казвам \"не съм философ\",
но защо ли, поете,
простете,
но питам
сте сравнили животът с картоф?
\"Невежа... за рима!
Защо смисъл да има?\"
И се смее и кърши ръце,
и доволно си кима,
но нали пък е зима
и ще има какво да яде.
Но сред \"дъги\" и \"луни\"
умът ми тихо скърби
и си казва \"Не са като мене\".
Нима може картоф
да откликне на зов
на ранена душа дето стене?
Така че, поете,
простете,
поспрете!
Тук няма луна и дъга...
За ваше добро, \"не\", не пишете!
Той картофът е само храна!