StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,624
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,698
   Точки: 2,663,972
   Съобщения: 170,631
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Питат ли ме...

Мъртвило е площадът. Конски косми
като пленено знаме се развяват
над прогнили пармаклъци. Косове
до кучешка копнака вдигат врява.

Перат жените на реката черги.
С бухалки удрят шарената есен
пребрадили глави с шамии черни
и с криви устни – може би за песен.

А в бъчвите кипи шира, бълбука
ту изгревно, ту мрачно като облак
и скуката се стича по олука
и върху плевника – аха! – да скокне.

Мъжете са пияни от сабахле...
Ех,човещинка! Какво пък – случва се.
Така животът някак се търкаля –
лете на казана, зиме – в кръчмата.

Кому да креснеш и да го събудиш
това селце – на прага преизподня,
където да пристъпиш, все е лудост,
че даже няма смисъл да си ходиш.

Боклук по двора и парчета стомни,
а църквата – на прилепи свърталище...
Остава само тъй да я запомним
България – статут сиропиталище.

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2012-03-12
прочитания: 175
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход