Писна ми, утъпкана планета,
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат сякаш имат дом.

Писна ми вонята на живота,
мириса на дявола навред,
който все говори за посока,
нищо че е сляп и не е в ред.

Писна ми да лижа куп обувки,
да докосвам кървави ръце
и да лъжа себе си с преструвки,
че от утре ще съм по-добре.

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите железни правила,
идващи направо от клозета
на управник с дървена глава.