Замесих пита

със сълзите на гладните.

Изпекох я

с топлината на измръзналите.

Намазах я с мед,

за да не горчи

от болката,

мъката,

отчаянието,

безверието...

Отнесох я на гроба

на мъртвите.

Запалих свещ

от яростта на угнетените.

Пазих пламъка

с дланта на безработните.

Молих вятъра да спре,

за да стопля

всички -

просяци,

клошари,

бездомници...

Все пак е Коледа

за живите...

Влязох в църквата

и се помолих за грешните.

За богатите

и за бедните.

За останалите

и за избягалите.

Питах Бога,

питах

и дявола:

Защо не съм щастлива?!

Все пак е Коледа...

И мен ме има...

Посвещавам на онези българи, за които Рождество Христово не е само бяла приказка...