StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,117
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,546
   Точки: 2,649,810
   Съобщения: 153,773
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПРЕГРЪЩАЙ МЕ!

Прегръщай ме, щом ситно завали
и в капки дъжд намеря се отнесен.
Понякога от утрото боли,
когато вечерта напомня есен.
 
Сезонно променен от паметта -
отдавна не владея кръговрата.
Дори да си поискам младостта,
зацикли през годините съдбата.
 
Обреченост косите посребри
и бръчици по скулите изплете.
Уж пламъчето още ме гори,
но есенес отдавна не е лете...
 
Почуква болка. Вляво, като стон.
Дори не намалява с валидола.
Отиде си най-топлият сезон,
подобно мъх, изронен от топола.
 
Сега ме спомня дъжд. И ме вали.
А капките се плъзват. Като влага.
Дали съм бил? Или пък сме били?
Повторен шанс животът не предлага.
 
Ще свърши филмът. Без възторг и бис.
А аз ще се прогизна от пороя.
Че есента е точен послепис,
подобно хлад след пламъка на зноя.
 
Прегръщай ме! И с порив ме задръж!
Дъха си влей в дъха ми! Да ме има!
Едва привикнал с есенния дъжд,
не съм готов да ме попари зима...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2019-11-21
прочитания: 29
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход