Тягостно, тревожно време!
Живеем сякаш ден, за ден.
Смазани от грижи дремем,
с подтиснат дух. И угнетен!

Тъй живеем - мълчаливи!
Гневим се плахо и без глас.
Има ни, но полуживи
от явен геноцид над нас.

Държава с хора недоволни.
Децата й - слуги в чужбина!
Земята и душите – болни,
страда нашата Родина.

„Държавниците ” я рушиха,
без капка съвест и без срам.
В чужбина после се скриха,
живеят си сладко и там.

Политиците не струват,
алчни за богатства, слава.
Земята ни чужди купуват,
тук и кръста се продава.

Бог ни загърби открито!
Нямаме вяра и идеали.
Левски ни гледа сърдито.
смирени, сънни, заспали…