Какъв празник?
Та това е лудост...
Фарс. Измислица голяма...
Не си опазихме децата
и днес преглъщаме сълзи
от драма в драма,
че така несигурно е
под топлото крило на мама.
Виновни търсим,
а виновни няма.
Виновни сме сами -
ние техните майки и бащи.
Залъгвахме се -
модата била такава,
Оправдавахме се -
живота поне за тях да е забава,
очи затваряхме,
когато те грешаха,
отговори премълчавахме,
за да ги прикрием
и очите им на време да \"измием\".
Виновни всички сме!
Разбирате ли хора,
за това че днес
по улиците се колят?
Те - нашите уж невръстни
ръгат с ножове чевръсто,
карат с бясна скорост колата,
дето ние я купихме от залък
и от заплата...
навсякъде ужас, навсякъде скръб,
че все по-малко са тоягите
по чуждия гръб -
един друг ядем се -
децата ни - като нас...
Как, Боже, кажи ни,
да излезем от целия фарс,
от таз постановка мрачно скроена,
дето децата ни убива бързо
или с отровно зелено?!
Как, Боже, да върнем часовника
и да изтрием кошмарния му бяг?!
По екраните с какво ли не ни \"дивят\"? -
Чалгаджийки сластно снагите кривят,
реклами мощно мозъка промиват
с какво да се тъпчем или наливаме...
Мислещите хора не са на мода,
не се вписват
там са - в графа \"излишни\".
Мисленето се убива бавно,
педантично,
масово, а не поединично...
Въображението вече липсва
и от скука на децата им писва,
няма го творческия потенциал -
убихме го със система дето е
в ръжда и кал.
Не, днес не мога да празнувам.
За дъщеря си ще по тъгувам,
за безумния свят, който й подарявам.
Късно е да го променя - остарявам.
Днес съм просто съучастник,
на безумия, наложени от властници.
Няма за какво повече да мъдрувам,
поне не е късно да се срамувам.