Чувствата волни обличам във рими-наказан от моя проклет пубертет...От него минаха много години,след първите стихове- седем по пет...Сега съм на възраст, наричана “средна”.Не мога да кажа, че станах поет...Обличам във рими чувства поредни,за себе си пиша по някой друг ред...Много любови изстрадах, изпях ги-стих и китара живеят във мен...Революции, митинги- с тях остаряхме,не стана по-хубав днешният ден...Остана само ръжда във душата-във същата тази душа на Бохем...На кръстопът между два чужди святане случих с красивото, май не съвсем...Все повече пиша за фалш и интригии само от спомени- стих за любов...Та затова след първата книгазарекох се тайно- не съм аз готов.Не съм аз готов да пиша за фалша-от него във всеки стих силно боли...Но писано в орисията нашабило да Ви срещна, Поети добри.Във сайта, изпълнен от думи вълшебни,превръщащи всяка сълза във любовусетих, че с Вас ще бъдем потребни-души да спасим. Аз пак съм готов...