Светът е ад, машина за пари,

     движението на която се подклажда от живота,

    човешкия живот, на малките души,

    чиято плът нарекъл някой "хора".

    Нищожества пълзящи към пастта,

    която ги поглъща както лампа пеперуди,

    а после им изсмуква същността,

    изплюва ги и ги превръща в нули.

   Енергията е добра, системата отлична

  тъй както мравчици, събиращи храна за тежка зима

  работят робски мозъците на милиони същества

  преследвайки целта за никому незрима.

  Минавайки през всичко, те мълчат,

  не смеят да разкрият свойта мъка чули,

  че някой ги упрекнал за това,

   че следват път безцелен, сякаш, че са луди.

   А тя системата работи безупречно, переспективно,

   отвикнала да се поврежда. "Докога?\'

  попитал някой, после се препънал

  в безумни погледи, недоумяващи въпроса и скръбта.

  Скръбта на този, усмелил се да попита,

  оглеждайки се който, констатирал самота,

  останал взрян с надежда за спасение, на там

  където всички са упътени: два метра под пръстта.

   14.10.1990