StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,659
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 313,950
   Точки: 2,647,386
   Съобщения: 150,528
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,808

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отплата

Сърце ми жално, тъжно плаче.

Над главата, не искам ореол.

Венец от тръни ми сложете.

и кръста свой да понеса...

 

Не искам Аз с Христос да се сравнявам,

но в древен Рим разпъвали така.

И в притчи някои разказват

добър човек и той е бил.

Познал е хората за братя. 

Лекувал казват, да не ги боли.

Хиляди нахранвал с хляба.  

Надежда давал той нали!  

В добрини да правят учел.

В мрака пътя им показвал.

Прощавал стореното зло.

Така било тогава казват.

И какво?

Разпънали на кръст човека,

за това че правел ни добро,

че светлината ни показвал.  

Предали за кeсия със сребро.

 

Сърце ми жално, тъжно плаче.

че хората, уви това сме.

Над главата, не искам ореол.

Венец от тръни ми сложете.

и кръста свой да понеса...

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2013-12-01
прочитания: 170
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход