Ако тръгнеш от „Витошка” бавно

и към залеза бавно вървиш,

неусетно ще минеш по равно

булеварда ей тъй, току – виж.

 

И ще минеш покрай пет кьошета,

после кино с плакат на Делон.

А отгоре наднича небето -

ах, ах, този така син балон..

 

Минал си булеварда лиричен.

Днес асфалт се е ширнал напред.

Само мъничък спомен различен

украсява го вместо букет.

 

Беше някога шик булеварда.

Романтичен и даже красив.

С яки кестени за бодигарди –

построен караул като жив.

 

А под живите арки – алеи.

Край алеите – даже цветя.

От едната страна той си пее,

а от другата идва и тя...

 

По алеята срещаш девойки

и си вярваш, че още си млад.

Разминаваш се с влюбени двойки –

Красотата на родния град.

 

Булевардът си имаше ритъм.

Може би както „Шан – з – Елизе”.

Затова аз сега ще попитам:

„Кмете, кмете, защо ми го взе”?

 

И защо ми отне красотата.

Взе алеите с живи цветя.

Вече няма го птичето ято.

Вече няма да мине и Тя.

 

А какво ми остави в замяна.

Красотата си тръгна оттук.

Младостта тръгна си също рано.

Сякаш да ми направи напук.

 

И към залеза крача след нея.

покрай кино с плакат на Делон..

А отзад някой май пак си пее:

„Ах, ах, този така син балон”...