Мога да съм сам.
Мога в дъжд и вятър да седя
вън... тих... там.
Като свещ да си горя
без друга светлина край мен
без звук... без дим.
Във собствени окови... в плен...
Почти незабележим.
Но мога да съм част от цяло,
гайка от машината,
облаче в небето бяло,
снежинка от лавината.
Не виждаш ли в единството победа?
Не виждаш ли във братството заряд?
Ако е така, не гледаш,
а криеш се във собствен свят.
Веднъж попаднал в племето, което
приема те какъвто си,
си пренаписваш житието
със нови болки и мечти.
Над живота имаш власт -
крачиш силен, окрилен.
Смислено е да си част
от организъм съвършен.