*** Откакто свят светува духът човешки вечно се вълнува и бунтува, но от страх не рядко на хрисим се преструва… и все воюва, и воюва – за власт и за пари… а животът си върви и сякаш мир не съществува?! Владетел след владетел се изреждат и по величието им във времето очите ми се вглеждат… А величието на „великия” с кръвта на хиляди народ е вечно заплатено… От тази истина аз ставам същество, в себе си вглъбено… раздвоено, на хиляди частици раздробено и в душата си… опустошено…и изпепелено…
