*** Откакто свят светува
духът човешки вечно
се вълнува и бунтува,
но от страх не рядко
на хрисим се преструва…
и все воюва, и воюва –
за власт и за пари…
а животът си върви
и сякаш мир
не съществува?!
Владетел след владетел
се изреждат и по величието им
във времето очите ми се вглеждат…
А величието на „великия” с кръвта
на хиляди народ е вечно заплатено…
От тази истина аз ставам
същество, в себе си вглъбено…
раздвоено, на хиляди частици
раздробено и в душата си…
опустошено…и изпепелено…