Апостоле,
годините минават,
а твоя народ все тъй скръбен е...
Апостоле,
годините оскотяват,а твоя народ все по-тъжен е...
Посоката се опитва да намери,
но посоката е неясна, с химери
и блъска се в немотия,
докато други преяждат,
и чуди се защо все тия -
чуждите
живота му уж съграждат.
Захвърлен, отчаян е народът, Апостоле!От недрата му продажници родиха се много!
Земята българска продадоха,
горите вековни изсякоха,
в слуги хората превърнаха
и робството в България върнаха,
сал дето изедниците днес са държави доста,
а българинът тепърва се учи да стои на поста
заради децата, рода и родината,
знамена да развява за България милата,
по улици, площади на протести излиза...
Сега се учи да дели с ближния свойта окъсана риза!
Галина Петрова
11.02.2012 г.