StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,414
   Потребители: 12,381
   Автори: 4,013
   Коментари: 319,081
   Точки: 2,650,564
   Съобщения: 155,087
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ОРИСНИЦА


Научих се да не скучая в самотата,
защото няма, няма накъде
и забавлявам себе си, да, мен самата –
от аз – на мене, сакаш че сме две.

За някоя жена това е куриозно,
абсурд, шега, нелепост чак дори,
за тази, за която все пак е възможно
с другар да бъде чак до старини.

Защо и е на нея все да си говори
със часове със себе си така,
когато милият и' ще и' отговори
на мислите и' точно на мига?

А мойте мисли сякаш нямат край и точка
и търся отговорите във мен,
но те са смътни и неясни, със отсрочка,
ако изобщо ги открия някой ден.

Ако изобщо дойдат някакви надежди
във тая постоянна глухота!
О, не старей лицето ми, не бърчи вежди,
ориснице ти, моя самота!

Разковничето ще намеря, не нападай!
Ти, мое аз, не се отпускай, а стани
и до последен край твори, не се предавай!
Тъй самота-орисница ще си върви!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2014-04-05
прочитания: 230
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход