Затворници в кула от празни обещания,
заключени с ключа на нашето мълчание,
завързани с вериги – страх и примирение,
с души, измъчени от гняв, самопрезрение,
ще пускаме на есен изборните бюлетини.
Пак ще тръпнат кандидатите – червени, сини,
оранжеви, зелени, царско - жълти , бели…,
дали в са битката за „кокал” са оцелели?
А електоратът им – добричък, благодушен,
страхлив, послушен, нервен, или равнодушен,
ще побърза да гласува пак за „хора наши”,
защото новото и неизвестното го плаши.
А после? О, после всеки знае си урока-
„избранниците” пак към „вярната” посока,
към партийната и собствената си изгода,
ще повлекат държавата ни клета и народа.
А народът ще мърмори: „Мътните ги взели!
Всички са мошеници: червени, сини, бели…!”
И тъй – до следващите избори и обещания
ще тънем в блатото на своето мълчание,
завързани с вериги – страх и примирение,
с души измъчени от гняв, самопрезрение.