Изчерпана... измъчена... и жалка,
във този свят се движа без посока,
без искреност и таз надежда малка,
която имам... летва е висока...
Омраза, низост, пошлост, лицемерие
и смрад на гнило всичко задушава.
Не ми приляга толкоз лековерие,
за мен... и самотата е награда...
Сама до болка, но със гръд свободна,
посрещам утрото закичена с усмивка.
Не бях смирена... тиха... и угодна,
напук на повечето... бях различна!
Опъната до скъсване... противна...
такава ръбеста и бъркаща в очите.
Омразата... е болест прогресивна,
която бавно смачква ни душите!
Обичайте се, хора... не мразете!
Усмихвайте се повече, дерзайте...
Леда в сърцата бавно размрaзете,
на ближния си лошо не желайте!