Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си
с няколко удара да извадим,
няма кой да ни види дори,
че сме стигнали първи.
Днес човекът е цяла войска
от по хиляди реда,
за която водата в моретата
вечно е плитка.
Но след всяка неравна,
спечелена с подлост победа,
няма кой да остане до край
във последната битка.
А и няма значение даже
кого ще убием...
Нито колко сме силни, или колко сме
вярващи в себе си.
Няма нищо божествено
всичко човешко да скрием
и какво проповядваме, като ние
самите сме... ереси.