Не тъгувай, когато звездите обсипят небето, не тъгувай, когато Луната огрее града! Знам, че спомените прояждат сърцето, като въглени живи душата горят.
Не забравяй, че младостта ни е кратка, не погубвай във спомени нейните дни! Любовта за човека остава загадка, не опитвай да смъкваш воала и ти!
По-добре остави я да бъде такава - непокорна и дива като горска сърна, бързоного и нежно да отминава, но помни я със радост, а не със тъга.
Ще остане във тебе тя като песен, като залез красив върху морски вълни. Ще съпътства живота ти, макар и нелесен и ще топли сърцето в студените дни.
А когато тъгата все пак се прокрадне, ти запей тази песен и я задуши! Не оставяй от тебе тя да открадне нежността, красотата на изживяните дни.