Когато въздуха свести
и капка дъх не ти остава
очите кладенци са със пресъхнали сълзи
и време нямаш, ти не се предавай.
 
Когато слънцето над теб
се скрие трайно зад мъглите
опитай да си себе си до край
спомни си миналите дни щастливи.

Дори и много да боли
не се предавай, ти си силна
и безнадеждно се засмей
събрала сетните си сили.

В мечтите смели се втурни
когато изход няма вече
и щом докосне те онази светлина
тръгни към нея- Господ с нея те дарява.

01.04.2011г.
Nanita Бургас