StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,974
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,546
   Точки: 2,643,167
   Съобщения: 149,576
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На седмия ден

Денят на господа! Но славата му вечна

изтече през олука посред нощ с дъжда.

Денят на февруари не е извънредност,

не съм помазана, но съм една в тълпа.

След тичане между коли и тротоари,

без роли или в ризници за тъжна лудост;

от капки пот и капки кръв събуждана,

дотътрих се до розата си умърлушена.

Коя съм аз? Ще дойде ли певец върху ми,

на острите ми погледи да спре заслушан?

Дори да нараня сърцето му без буря,

ще види ли как дните кукли

отрязаха конци и тичат влюбени...

Върху дърветата наместо клони

икони ококорени бодат вина.

...

Не помня миналото. Парчета спомени

от счупени стъкла и кани се разливат.

Водата изворна, ако е хваната за гуша,

и тя изтече от говорене без чуване.

В деня на господа оплаквам яко сън

небивалите си човешки неразумия.

Нареждам вестниците под дъжда,

отмиват се лица, лъжи и пълнолуния.

Изтичам с грешките си недодялани,

самата аз – греховна с лунена наметка,

в обувките ми - битовизъм чак до кал,

поне до ангела ми тялото е с клетки...

Шест делви, надничат пъклено гърлата им,

излеят ли се, трябва да пречиствам!

Но днес съм с господа, неволите не искам.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2018-02-04
прочитания: 120
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход