StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,066
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,862
   Точки: 2,648,564
   Съобщения: 156,046
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На дванадесет часа от тук

Изгрев от изток... и плаж...
и вървя привидно, завидно уж имаща всичко...
лъчите на тропика галят корали и палми, наоколо птици...екзотични цветя,
а времето спряло навява спокойствие
и шепне: "Усещай мига и вдишвай от полъха! Красота!
...Но плаче сърцето... изтръгнато...кърваво...глухо...
пищи в/ъв/ ушите, процежда мрак в мисълта,
болезнено дразни... човърка... простенва,
а после крещи: "На дванадесет часа от тук е дома!"
Дома... там някъде днес точно е зима...
в/ъв/ киша стопява се кален снега...
Студено е... вятърът брули на дърветата клоните,
природата сива е...тъжни облаци... няма даже листа.
Там няма надежда за спряло време и слънчево бъдеще,
 разядена вяра тлее уморена, препъната в безизходна съдба...
чужди хора управляват и оценят делата ни...
там таксуват и въздуха вдишван... ала там е Дома.
Тропически изгрев е с/ъс/ коралови рифове,
камъчета сгряват нозете още от сутринта...
ала тресе ме студена  носталгия
и ми се струва примамващ студа, там... на обратната страна на света.
 Отдавна научих, че няма "безплатен обяд" във Вселената,
но сърцето ми страдащо още пита каква ли цена ще да платя,
за да крача не само привидно имаща всичко, а да бъда щастлива,
там- в моята малка страна на дванадесет часа от тук - у Дома.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2009-01-30
прочитания: 449
точки: 32 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход