Отивай си живот, не ме мъчи
ти дъх в зениците не ми остави
разля по мен и болка и мечти,
които си отидоха не доживели.

Отивай си живот, не си ми нужен
щом сълзи не останаха в очите
навън е рай, а в мен ридае
чувството, че ще загубя свойта вяра.

И ден след ден отива си искрата
която караше ме да се чувствам жива
усмивката ми се смени с гримаса
в която никой не повярва даже.

Отивай се живот, ах, как те мразя,
 как жадно съм се вкопчила във тебе
не ме напускай, дай ми малко време
минутите които ми остават да ги изживея истински, до края.
/а не във тази болнична безлична стая/