Няма за какво да пиша,

нищо вече не очаквам -

духа взе често да въздиша,

от болежки се оплаквам...

Нямам тежки терзания,

няма ги големите мечти -

въпреки науки и познания

животът просто си върви...

Забравям целите велики,

не чакам голямата вълна -

сред тълпите бледолики

разумът човека не позна...

Не търся в себе си човека,

нямам далечни хоризонти,

няма да живея чак до века,

зомби съм на мастодонти...

Няма време за дела големи,

търсейки насъщния си хляб,

светът не пише и чете  поеми -

човекът става хром и сляп...