Ето сцената, с нова звезда...

Всъщност стара е, всички я знаем –

от Европа завръща се тя,

а пък ние мълчим и си траем.

Нищо лично, госпожо добра,

нямам повод сега да ви мразя.

Политиката – мръсна игра –

твърде читави люде наказва,

обещаващи нови неща –

(отдалече привнесени, свежи),

но докопат ли трайно властта,

са без свои човешки копнежи...

Правилата са други за тях –

командир им е нужен, изглежда,

че смехът им – дори не е смях,

а в душите им липсва надежда.

Все говорят, говорят пред нас,

обещават каквото поискаш,

на екраните – в профил, в анфас

им се радваш, додето устискаш...

Странен преход – полвина живот

и се вижда, че свършване няма,

май обречен е тоя народ

на изчезване... в някоя яма...

Кой опита се да го спаси?

Кой за хората мисли ли.. мисли?

И какво отпреди се смени?

Кой неправдите стари изчисти?

Докога ще летят по света

поотраслите наши дечица,

за да имат щастлива съдба,

на трапезата – хляб и водица?

Що и тука не стане така,

че добре да сме – тук да живеем,

да учудиме трайно света

със нещата които умеем?

Добър ден на „Госпòжата Йес”!

Да е жива и здрава навеки,

затова, че ни вкара във ЕС

и ни води към нови успехи...(????)