Аз пак ще пиша за несретници,
за подритваните неудачници,
нека младите са буревестници,
за човечността да са ковачници…
И нека пишат за любов и рози,
да бленуват тропик и екзотика,
да не знаят война и некролози,
денят им – вечно лято и еротика…
Тогава кротко аз ще си отдъхна,
ще се успокои тревожният ми дух,
и блажена в съня си ще издъхна,
ще се превърна в белоснежен пух…
Напролет върбите пак ще разцъфтят,
но хубав и добър ще бъде веч светът…