Не се прощавам с любовта.
Пълзя измислен в изненада
зад гъгнещата ведрина,
която в шепи ми остана.

Не се разяждам сред мечти.
Отрадни спомени ме галят.
Червено - снежни и добри
оброци в тъмното ме мамят.

Разкъсвам строгата си власт.
Пред Бога вярата не крия.
Отронен - мокър като паст -
преглъщам бездната - просия.

Запазено блести денят.
Вечерни сенки го обгарят.
С измислица - провлачен свят -
отроци бъдното провалят.

Марин Лазаров