Навън започна да вали, тъй тихо , кротко и полека.

На мене вече ми се спи, затварям своите очи, полека лека.

Денят бе ден обикновен и сякаш нищо не се случи.

Изненадата дойде при мен, писмо от Поли се получи.

Таз, чудна моя дъщеря, завърши свойто образование!

Как искам да е у дома, но има тя нежно призвание!

Животът я зове така, работа да си намери точна.

Ах, колко е нежна и добра, като нимфа от плочка оброчна!

Дъждът усилва се, не спря, по улиците пак вода залива.

Слова прекрасни аз шептя, денят тъй бързо си отива.

Изгря през облаци Луна и облаците своя път поеха.

И лягам при своята жена и ангелите в сънища ме взеха!