Напред, отроци!
Не за слава.
Или за тягостната вест -
никой тук не заслужава
да гони щастие - обет.
Напред!
Нека да отричат,
в историята досега,
фаталното ви безразличие,
отронената ви шега.
Напред!
Нека да ви има,
защото тъжна е скръбта
в очите ви
и ми намига
достойната ви самота.
След малко
може би ще ви открия
засмени в гаснещия ден.
Какво пък,
щом като и вие
ухаете на слънчоглед.
Марин Лазаров