Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...

Да пребъде твоят корен,
Екзотичното ти ,древно племе!
Жив да е и непокорен
Звучният език във мене!

Името ти е свещено-
Кръстник ти е род велик-
Лъв на герба неотменно,
Мъдро пази твоя лик.

Неведнъж си мъченица,
Обругавал те е враг,
После като феникс-птица
Раждаш се от пепел пак.

Смърт постига всеки стъпил
Тук нашественик-злодей.
Устремно във битки люти
Флагът български се вей.

Хан основите положи,
Царства имали сме три,
Черно робство ни наложи
Шайка варварски войски.

Щом свободно бе отново
Ъгълчето ни в света-
Южната ни кръв и слово
Ярко като лъч изгря!!!