Искам хляб, но хлябът се е спекъл,
трохите боцкат в моята ръка
и мама все я няма вечер,
вечеря няма-сам съм у дома.
А тате пие, в мъка да удави
животът стиснал го е за врата,
и като примка стяга се хомота
и няма път, а няма и врата.
Леглото ми е винаги студено,
без приказка затварям си очите
и сънища сънувам, но различни,
сънища нахранени с мечти.
Как тате е на работа, а мама
ни чака в къщи с топличка храна
и как заспивам на топлото и рамо,
поз звуците на приказка една.