StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,444
   Потребители: 12,382
   Автори: 4,014
   Коментари: 319,152
   Точки: 2,650,829
   Съобщения: 154,273
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Май е демоде...

Да вярваш в доброто

май е демоде.

Да търсиш ти духовна ценност

глупост най-голяма.

Да мислиш ти за честност и достойнство

туй е пропиляно време.

 

Сега е важно да си „як”,

да можеш да направиш визията си „чалгарска”,

да мислиш и да се държиш като „дебил”,

и хиляди приятели да имаш в „нета”.

Да знаят всички колко си „вървежен”,

и с „like” да одобряват всяка простотия

от хилядите глупости, написани от теб.

 

Какво, като не можеш ти да пишеш и четеш?

Кому е нужно туй?

Светът е чалга- бездуховността владее всеки ден,

и сивотата в душите превзе безмилостно живота наш.

 

Като петно на дреха- чувствам се в този свят,

не е тук мястото ми мисля.

Сгрешено времето за мен е, зная аз и не желая

да съм свидетел на духовната ни смърт.

 

Не искам всеки ден да срещам

безразличие човешко и духовна нищета,

да виждам как край мен във всеки следващ миг

все повече са хората обезверени.

 

Какво развитие е туй, без милост

тласкащо ни в пропастта

на бездуховно съществуване

във власт на материалното сега?

 

В този свят, тъй далечен от мечтите

престанахме да виждаме и чуваме другите край нас

затворени в материалното си ежедневие

изгубили сме всичко детско в нас.

 

Дали защото мозък някой му е дал

човекът притежава страшна сила,

да заблуждава, мами и руши,

докато сам се разруши накрая.

 

Не вярвам тоз вселенски мир

да е създаден за играчка на човека,

а може би създателят оставя го да види

за колко време да унищожи ще може

туй всичко що подарък е от друг.

 

Не зная други същества така безотговорно,

света да сриват- собствения дом,

и с безкрайна глупост да си вярват

по пътя на прогреса че вървят.

 

Спиралата на неграмотността

безжалостно ни води в нищото,

и истинното чезне в блатото на пошлостта,

затлачени душите с тиня са

от безразличието ни към духовността.

 

Неразбираемо за мен е, откъде дойдоха

лицемерието, злобата и мъртвите души,

и като капка сякаш човещината изпари се,

остана само името- „човек”…

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2011-10-12
прочитания: 250
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход