Лято - моята сила.
Сенки - надежди преде.
Тъй е щастливо. Тъй е красиво.
А трябва да умре.

Зима - моята слабост.
Дъх на потайна жена.
Спомен провлачен. Вечна замрялост.
И неразбрана вина.

Пролет - моята болка.
Стрък сътворен да съзре
сляпото слънце, нежната старост.
И вечността да презре.

Есен - моята завист.
Крие в посечена ръж
нещо незнайно. Може би радост.
Може би чакана смърт.

Марин Лазаров