На главната алея той е крал,
каквото и да казват хората.
Наметнат с вехт, протрит парцал
той пее песни за историята,

за щастието, за красотата,
за малките неща в живота,
които връщат ни в сърцата
забравената вяра във доброто.

Със поглед благ, усмивка тиха,
нахлузил старото си кепе,
във тесния ревер едва натикал
едно червено малко цвете,

а пък душата си обгърнал
във плащ от искрена наслада,
за другите света превърнал е
в една нестихваща балада.

Една монета - две страни,
но в шапката му - две усмивки,
и после в четири очи блести
едно добро, което не ще стихне.

На главната алея е барон
и всяка тридесетвторинка нота
из неговия стар акордеон
навява музиката на живота...